just breathe - my manifesto in english and bulgarian:)

Now in english and in bulgarian:)



Сещате ли се за тази стара католическа шега - за мъжа, който прекарал живота си
ходейки в църквата и молейки се:
- Господи,моля,моля,моля нека да спечеля от лотарията..
Накрая, изтощен от молитвите на човека, Господ проговорил:
- Синко,моля,моля,моля поне
си купи билет!
Сега я схванах...и си купих билет...даже 4: София-Делхи, Делхи-Куала Лумпур, Бангкок - Сингапур, Сингапур-Иснтабул...Защото ако искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил...

Всички знаем как никога не е точният момент...можем ли да си го позволим, а ако се решим от какво ще трябва да се откажем?...
Кое е това което ни движи: "дали", "ами ако", "но"...тези толкова малки думички притежават титанична сила, те обръщат историята...и никога не знаем на къде...
а животът е кратък..времето е най-ценното нещо, с което разполагаме...можем ли наистина да си позволим лукса да го губим..

Страх ни е да рискуваме...Защо? Та нали независимо колко планове си правим, никога не знаем какво ще ни се случи, след като прекрачим прага на домовете си...Искаме да знаем, да сме подготвени, прекарваме времето си в градене на неща, за които да се вкопчим...колкото повече време инвестираме в нещо, толкова по-трудно става
да се откажем от него, дори с времето то вече да не ни прави толкова щастливи...в стремежа си да не изгубим стабилността и сигурността, за която и без това сме се трудили толкова, избираме да не рискуваме..., но точно изненадите, които животът ни поднася са тези, които ни докосват най-дълбоко...хората, които не сме очаквали да срещнем, обстоятелствата, които трудно бихме създали сами за себе си...понякога просто се оглеждаш и си някъде, където само няколко месеца преди това не си и подозирал, че можеш да бъдеш... и е прекрасно...или пък е много тежко и ти трябва време да свикнеш..., но и в двата случая се чустваш много по-жив, отколкото ако всичко се свеждаше до предначертани от самия теб планове...Защото на практика само
промяната е нещо постоянно...Това да не се променяш е неестествено..Вкопчваме се в стари спомени, вместо да създаваме нови...искаме да има стабилност...да вярваме, че нещо може да е вечно..., но само промяната е сигурна и това как ще се приспособим към нея, как ще я посрещнем е много важно...Може да се блъскаме челно в нея и това да ни убива или може да приемем, че това е шанс, за нещо по-добро...да махнем
негативния оттенък и да остане само адреналинът...да се смеем повече, да обичаме по-силно и да не се опитваме да рамкираме всичко, да го определим, за да не ни плаши...да се възползваме от шансовете, които
изскачат на пътя ни, защото както е казал Марк Твен -" След 30 години това, за което наистина ще съжаляваме са тези шансове, които сме пропуснали"... , така че не трябва да те е страх от провал или загуба, страшно е ако дори не опиташ...

Кога беше последният път когато правихте нещо за пръв път??
Моят е съвсем скоро - 22-ри ноември... и това чуство е от онези...ОНЕЗИ*

(ОНЕЗИ* - сещате ли се как понякога има едни много кратки моменти в които просто се усмихваш и се чустваш по-жив от всякога...вдишваш дълбоко и усещаш вятъра по кожата си...може да е заради някого, когото си срещнал, книга, която си прочел,
гледка, която пълни очите и сърцето ти, мелодия, която те кара да настръхваш (акустична китара,пиано или виола...ооо или вокал)...може да е всичко...и може да е нищо - просто мисълта, че тук и сега, ти си жив и здрав и можеш да направиш каквото си поискаш)

anddd in English:

I remember an old catholic joke about a man who spent his whole life going to a church every day and praying to the statue of a great saint, begging "please, please, please, let me win the lottery." Finally the exasperated statue comes to life and looks down at the begging man and says "my son, please, please, please, buy a ticket." So now I get the joke, and I bought four tickets - Sofia-Delhi, Delhi-Kuala Lumpur, Bangkok-Singapor, Singapor-Istanbul.

Cuz if you want something you never had, you have to do something you`ve never done.

I`ve been dreaming for such an adventure forever... but you all know how it's never the right time... you are never sure can you afford it, can you leave your job for so long, will the person next to you wait for you to come back, will you find a friend to join you, will this person still be your friend after months spend in Asia with backpacks... and so on... and so on...
But life is short... time is pretty much one of our most important actives... can we afford the luxury to waste it?

We are afraid to risk... but no matter how many plans we make or steps we follow, we never know how our day is going to end up. We`d prefer to know of course, but its the accidents that always turn out to be the most interesting parts of our day... the people we never expected to show up, a turn of events we never would have chose for ourselves. All of a sudden you find yourself somewhere you never expected to be and it's nice... or it takes some getting used to. So we go to sleep each night thinking about tmrw, going over our plans and hoping that whatever accidents come our way will be happy ones... and even when things go wrong we have to remember that this will help us appreciate them when they are right... so don`t be afraid to fail, be afraid not to try!

We are not getting any younger so ask yourself: When was the last time you did something for the first time?

When we say things like "people don't change" it drives scientist crazy because change is literally the only constant in all of science. Energy. Matter. It's always changing, morphing, merging, growing, dying. It's the way people try not to change that's unnatural. The way we cling to what things were instead of letting things be what they are. The way we cling to old memories instead of forming new ones. The way we insist on believing despite every scientific indication that anything in this lifetime is permanent. Change is constant. How we experience change that's up to us. It can feel like death or it can feel like a second chance at life. If we open our fingers, loosen our grips, go with it, it can feel like pure adrenaline. Like at any moment we can have another chance at life. Like at any moment, we can be born all over again.

There is this poem from Pablo Neruda, that I really like:

He dies slowly
who does not travel,
who does not read,
who does not listen to music,
who does not enjoy himself.
He dies slowly...
who refuses the help of others,
who become a slave of habit,
who will not change brands,
and dare not to change the color of his clothing.
He dies slowly
who is afraid of passion,
and the whirlwind of emotion,
that will retur light in your eyes,
and restore a broken heart,
He dies slowly
who does not change the course when he is unhappy,
at work or in his love-life,
who will not take risks to pursue a dream,
who will not even once, take a chance...
Take a chance!
Live!
Don`t keep yourself from being happy.

What more can I say?...
Let's chase our dreams :)